Природа

6 ago 2017, 9:40

Poesía

1179 4 14

Във вълшебния утринен миг,
птичка, дребна като кутре,
вкуси капчица цветен нектар,
достатъчен да не умре.
И заслави слънцето с възторг!
Щастлива, разпери криле…
Така ù завидях, о, Боже!
Че мен не стига и море…
за едничка усмивка поне!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Природа

Искате да прочетете повече?

Propuestas