13 окт. 2011 г., 09:48

Пристан 

  Поэзия
971 0 27

И все така, нагазила в дълбокото,

аз вярвам, че морето ми е до колене.

Една луна, изцъклила окото си,

отчаяно чертае път към сушата,

проскърцва пясък под краката ми

и отброява стъпките безмилостно.

 

И все така до кости мокра, прелитам

по гребена на най-високата вълна -

да ме подхвърли с бясна скорост,

да се разсипят премълчаните слова,

да побелее от солта им пристанът

и чак тогава да полегна кротко

покрай разплисканите стихове.

 

Весела ЙОСИФОВА

© Весела ЙОСИФОВА Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??