И все така, нагазила в дълбокото,
аз вярвам, че морето ми е до колене.
Една луна, изцъклила окото си,
отчаяно чертае път към сушата,
проскърцва пясък под краката ми
и отброява стъпките безмилостно.
И все така до кости мокра, прелитам
по гребена на най-високата вълна -
да ме подхвърли с бясна скорост,
да се разсипят премълчаните слова,
да побелее от солта им пристанът
и чак тогава да полегна кротко ...