22 апр. 2021 г., 17:54  

Пристан за кълбовидна мълния 

  Поэзия » Любовная
1004 8 12
И крием се зад думите, и вещите,
особено, когато вън е тихо.
Дали наистина е нищо нещото,
годините ли всичко промениха?
Играем си на имане и нямане,
а всъщност зад кулисите се гушим,
сърцето на Луната стана каменно
и предвещава бедствия, и суши.
Познаваш ме. И заслоних искриците,
с гърдите си – Овен, не се предавам.
Напук на гадовете и мръсниците –
и грохнала любов е. И остава. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Все права защищены

Предложения
: ??:??