Patrizzia (Надежда Ангелова)
2238 18515
22.04.2021 г., 17:54 ч.  

Пристан за кълбовидна мълния 

  Поезия » Любовна
937 8 12

И крием се зад думите, и вещите,
особено, когато вън е тихо.
Дали наистина е нищо нещото,
годините ли всичко промениха?
Играем си на имане и нямане,
а всъщност зад кулисите се гушим,
сърцето на Луната стана каменно
и предвещава бедствия, и суши.

 

Познаваш ме. И заслоних искриците,
с гърдите си – Овен, не се предавам.
Напук на гадовете и мръсниците –  
и грохнала любов е. И остава.
И пристан тих, за кълбовидна мълния,
топи се лудост, в стиховете бели.
И свойта светла мисия изпълни я,
една любов, сред бури и раздели.

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??