„По време на аборта живото дете в утробата загива в страшни мъки. Великият руски писател Достоевски е казал: „Всички съкровища на света не струват една детска сълза". Жените искат да бъдат щастливи в по-нататъшния си живот след като убият своята рожба, за да не пречи тя на техния щастлив живот. Но няма да има щастие, нито душевен мир, защото е извършен страшен грях - детеубийство."
Една жена на тридесет и три
върви към залеза, към мрака,
понесла мъката през рамо,
а болката е режеща, когато
се взира във очите на дете.
Дълбае стари рани съвестта й,
нали си ляга на постеля твърда
и гложди я отвътре като червей
съзнанието, че е утроба мъртва.
Сама написала присъдата си
страшна, ...