„По време на аборта живото дете в утробата загива в страшни мъки. Великият руски писател Достоевски е казал: „Всички съкровища на света не струват една детска сълза". Жените искат да бъдат щастливи в по-нататъшния си живот след като убият своята рожба, за да не пречи тя на техния щастлив живот. Но няма да има щастие, нито душевен мир, защото е извършен страшен грях - детеубийство."
Една жена на тридесет и три
върви към залеза, към мрака,
понесла мъката през рамо,
а болката е режеща, когато
се взира във очите на дете.
Дълбае стари рани съвестта й,
нали си ляга на постеля твърда
и гложди я отвътре като червей
съзнанието, че е утроба мъртва.
Сама написала присъдата си
страшна,
виси над нея като второ име.
Назад прехвърля спомените
прашни,
изтлели и заровени безименни.
Оставяше по късче от сърцето си
в амбиции, предателства, безверие;
а днес се кланя пред бездушни
идоли -
студени, но пък скъпи вещи.
Сломена със ръце окървавени,
истина отново я прободе
и върна се назад във времето,
когато три пъти поред
безумна, горда и ожесточена
изхвърляше безценен дар!
„Не, за дете... не съм родена..." -
мислеше тогава.
И видя как три сърчица
туптяха кратко,
почти три месеца...
И не познаха майчината ласка,
разкъса ги омразата!
А чувате ли нощем Земята
под нозете ни как стене?
Защото сме й бреме и тегоба.
Вървим към залеза си вкаменени,
пръстта е гневна и червена.
Пръстта, пулсираща в телата ни...
да, сътворени сме от нея,
а днес крещи от ужас,
напоена с невинна кръв...
на неродените!
Всяка година в България се извършват между 100 000 и 160 000 аборта. Всяка година в нашата малка държава инквизицията убива над 100 000 невинни деца!
© Александра Сергеевна Всички права запазени
Поздравления за стиха, Алекс! Дълбае съзнанието!...