Сърце ранено, на самота обрече го, уви.
В самота да тъне и гори.
В самота да плаче, да тъжи.
И в забрава да потъне.
И в забрава да замълчи.
Да не вика твоето име.
Да не търси твоите следи.
Ти безмилостно съобщи присъдата,
и безмилостно обърна му гръб.
Без да се замисляш, осъди го вечно
по теб да гасне безбрежно.
© Катерина Симеонова Все права защищены