29.07.2009 г., 17:36 ч.

Присъда 

  Поезия » Любовна
537 0 0

Сърце ранено, на самота обрече го, уви.

В самота да тъне и гори.

В самота да плаче, да тъжи.

И в забрава да потъне.

И в забрава да замълчи.

Да не вика твоето име.

Да не търси твоите следи.

Ти безмилостно съобщи присъдата,

и безмилостно обърна му гръб.

Без да се замисляш, осъди го вечно

по теб да гасне безбрежно.

© Катерина Симеонова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??