Днес даже и небето се разплака.
Валя до дупка. Слънце не изгря...
В оная нощ, когато тебе чаках,
се пръкна тая буря. И узря...
Тръбяха гласове на синоптици
за арии от слънце и мечти.
Но в твоите помръкнали зеници
почти усетих бурята... Почти...
И днес съм отзован от твойто Лято –
Дъждът вали. Отвсякъде вали...
Осъди ме на дъжд в момент, когато
за слънце пях... Затуй дъждът боли...