31.10.2012 г., 12:57 ч.  

Присъда 

  Поезия
851 0 7

Днес даже и небето се разплака.

Валя до дупка. Слънце не изгря...

В оная нощ, когато тебе чаках,

се пръкна тая буря. И узря...

 

Тръбяха гласове на синоптици

за арии от слънце и мечти.

Но в твоите помръкнали зеници

почти усетих бурята... Почти...

 

И днес съм отзован от твойто Лято –

Дъждът вали. Отвсякъде вали...

Осъди ме на дъжд в момент, когато

за слънце пях... Затуй дъждът боли...

 

 

 

© Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ще трябва да изтърпиш дъжда, за да видиш дъгата
    Поздрав!
  • Прекрасен стих!
    Поздрави!
  • Много силно...
  • Много въздействащ стих, Ники! Поздрав!
  • И днес съм отзован от твойто Лято –
    Дъждът вали. Отвсякъде вали...
    Осъди ме на дъжд в момент, когато
    за слънце пях... Затуй дъждът боли...

    Какво удоволствие за мен е да те открия тук в тази ранна утрин! Стихотворението ти отново е прекрасно, хваща за гърлото!
  • Ех, че хубаво вали поезията при теб, Николай! Поздравления за талантливото и прочувствено стихотворение!
  • Ще превали, поете
    Mного, много хубаво!
Предложения
: ??:??