Самодива (Вики)
535 5952
23 нояб. 2021 г., 10:03

Притихнал град 

  Поэзия
442 3 10

Градът - като след чума опустял,
а есенното слънце е студено...
Като на трон, самотен облак, бял
седи в небе, над мисли неродени. 

 

Не се дочуват детски гласове
и няма го забързаният ритъм
на утрото. Какви ли грехове
изкупваме с мъртвилото, се питам.
 

Ни смях, ни вик – злокобна тишина,
от клоните, се спуска на паважа.
Въртят се пожълтелите листа
в самотен танц – носител на миражи.

А хоризонтът крие се в мъгла
като лице на румена девица...
Над цялата тревожна тишина
разнася се безгрижен глас на птица.

© Вики Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??