Самодива (Вики)
535 5952
23.11.2021 г., 10:03 ч.

Притихнал град 

  Поезия
440 3 10

Градът - като след чума опустял,
а есенното слънце е студено...
Като на трон, самотен облак, бял
седи в небе, над мисли неродени. 

 

Не се дочуват детски гласове
и няма го забързаният ритъм
на утрото. Какви ли грехове
изкупваме с мъртвилото, се питам.
 

Ни смях, ни вик – злокобна тишина,
от клоните, се спуска на паважа.
Въртят се пожълтелите листа
в самотен танц – носител на миражи.

А хоризонтът крие се в мъгла
като лице на румена девица...
Над цялата тревожна тишина
разнася се безгрижен глас на птица.

© Вики Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??