21 февр. 2018 г., 22:33

Привечерна, смущаваща, ласкава... 

  Поэзия
700 1 4

Привечерна, смущаваща, ласкава,

тръгвам с пролетни стъпки навън.

Зазвучава, зелен и прасковен,

залезът като сбъднат сън.

 

Стъпвам леко, не бързам, попивайки

топлината над белия град.

Аз и слънцето бавно отиваме

на несреща с един непознат.

 

Аз съм светла, златиста сред залеза.

Той лъчите си щедро ми плиска.

Не завиждайте – розата алена

във косите ми никой не иска.

© Мима Иванова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??