21 feb 2018, 22:33

Привечерна, смущаваща, ласкава... 

  Poesía
702 1 4

Привечерна, смущаваща, ласкава,

тръгвам с пролетни стъпки навън.

Зазвучава, зелен и прасковен,

залезът като сбъднат сън.

 

Стъпвам леко, не бързам, попивайки

топлината над белия град.

Аз и слънцето бавно отиваме

на несреща с един непознат.

 

Аз съм светла, златиста сред залеза.

Той лъчите си щедро ми плиска.

Не завиждайте – розата алена

във косите ми никой не иска.

© Мима Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??