Пулс секва, звезди святкат,
съзнание се тряска.
Колене омекват, на очи причернява...
Безвластие опиянява плътта.
Душата в ада пропада бавно.
В гръд въздух не стига, крещи
от вълнение, ще се пръсне.
Стихии бушуват, борят се.
Така както ангел и демон.
Времето спря, въздухът се огъва.
Светлина държи моето сърце.
Полъх на равноденствие
тържествува - очи те срещнаха.
Часовникът затиктака - стаята оживя.
Клони захлопаха по фасадата.
Вятърът засвистя по прозорци заскрежени.
Сън или сянка беше това ?
© Владимира Все права защищены