Пулс секва, звезди святкат,

съзнание се тряска.

Колене омекват, на очи причернява...

Безвластие опиянява плътта.

Душата в ада пропада бавно.

В гръд въздух не стига, крещи

от вълнение, ще се пръсне.

Стихии бушуват, борят се.

Така както ангел и демон.

Времето спря, въздухът се огъва.

Светлина държи моето сърце.

Полъх на равноденствие

тържествува - очи те срещнаха.

Часовникът затиктака - стаята  оживя.

Клони захлопаха по фасадата.

Вятърът засвистя по прозорци заскрежени.

Сън или сянка беше това ?