Йoo (Йоана Акрабова)
7 23
4 сент. 2021 г., 21:54

Приятел 

  Поэзия » Философская, Свободный стих
1187 1 14

Сред книги и поеми

се скрих във майска вечер, 
разлиствах прашни страници 

миришещи на старост, 

но знаех, че са писани

от някой с буйна младост, 

усещал и трептял до рано сутринта, 

рисувайки с мастило по белите листа!

Говореше за бури, за чувства, за любов, 

разказваше ми всяка малка тайна, 

разкриваше дори кирливите си ризи

и на младостта нелепите капризи!

И някак си ми близък стана, 

споделях с него всяка рана

и отговориха търсих до късно през нощта.

В живота никога не знаеш 

къде приятел ще намериш, 

понякога в битието те достига, 

а друг път маха ти от прашна книга! 

 

© Йоана Акрабова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много благодаря, Мартин!
  • Благодаря, Миночка!
  • Казала си много с този стих и то верни неща, за приятелите, които са като нашата дясна ръка, но истинските. Те остават верни до смъртта ни, затова са толкова малко! Хареса ми и те поздравявам за замислящия стих!
  • Поправка на последните три строфи:

    "Нима ти си този Фауст? що стапя моя дъх.
    Трепериш чак до жизнените глъбини
    как бедния червяк, пълзящ у своята родна кал!"
  • В превод:

    "Чрез стенеща молитва призова наяве моята мощ
    Да чуеш моя глас и да познаеш моя лик;
    Сега напускам моето присъщо обиталище, за да ти угодя:
    Ето ме! - и ха! какъв жалък ужас те обзе
    сякаш смазан си! Къде е сега повикът
    на онзи горди дух, що ненавиждаше веригите
    земни, в света небленуван,
    недоносен и недраг? А себеподобните му с жажда неутолима
    и обзети от радост безконечна: напускат това измерение
    и живеят тъй - как храбрия сред храбреци, достойни, равни
    Где си ти, Фауст? Чий призив прозвуча
    в моето ухо и чий сили ме обграждат?
    Нима ти си този Фауст? що стапя моя дъх -
    треперещ чак до жизнените глъбини
    как бедния червяк, пълзящ у своята родна кал!"
  • Това бе викът на отчаяние на доктор Фауст, а сега е време да чуем и отговора на неговия "приятел":

    "Thy panting prayer besought my might to view,
    To hear my voice, and know my semblance too;
    Now bending from my native sphere to please thee,
    Here am I!—ha! what pitiful terrors seize thee,
    And overman thee quite! where now the call
    Of that proud soul, that scorned to own the thrall
    Of earth, a world within itself created,
    And bore and cherished? that with its fellows sated
    Swelled with prophetic joy to leave its sphere,
    And live a spirit with spirits, their rightful peer.
    Where art thou, Faust? whose invocation rung
    Upon mine ear, whose powers all round me clung?
    Art thou that Faust? whom melts my breath away,
    Trembling even to the life-depths of thy frame,
    Like a poor worm that crawls into his clay!"
  • Моля, Йоана. Читателите тук очакваха нещо незабравимо... и очакването им се оправда.
  • Благодаря, Мартин! Благодаря и за цитата, защото не го бях чела, а сега ми стана интересно и ще я прочета
  • Свободен превод:

    "Всуе! Още свеждам окованата ми душа
    в тоз прокълнато, влажно подземие!
    Където слабо прозира небесен лъч,
    мъчно пробивайки през затъмненото стъкло
    Затворен в купчините от книги
    Проядени от червеи и покрити с прах
    С жълти страници, от пода разпиляни
    До опушения таван и наобратно
    В кафез с ненужни вещи стари,
    Опаковани, безбройни
    Мечтаещ за неизвоювани победи, пропиляни
    Вече станали на пух и прах
    Това е твоят свят - свят, в който да подишаш с пълни дробове!"
  • Не можах да намеря качествения превод на Любомир Илиев онлайн, затова го поствам на английски в превод на Джон Стюарт Блеки:

    "In vain! still pines my prisoned soul
    Within this curst dank dungeon-hole!
    Where dimly finds ev’n heaven’s blest ray,
    Through painted glass, its struggling way.
    Shut in by heaps of books up-piled,
    All worm-begnawed and dust-besoiled,
    With yellowed papers, from the ground
    To the smoked ceiling, stuck around;
    Caged in with old ancestral lumber,
    Cases, boxes, without number,
    Broken glass, and crazy chair,
    Dust and brittleness everywhere;
    This is thy world, a world for a man’s soul to breathe in!"
  • Много добро. Напомня ми на началото на "Фауст" от Гьоте. Там, където призовава своя "приятел".
  • Ив, има истина в това, което казваш, но не ми харесва как звучи. Не е нужно приятелите да са безпроблемни и разбира се, че ще протестират , ако ги захвърлиш на рафта! Все пак всички копнеем, някой да ни прочете отново!Иначе разбрах, какво имаше предвид
  • Така е Tangerine! Трудно се намират приятели в днешно време, които да ти позволят да ги опознаеш истински, също така са малко и тези, които ще си направят труда да опознаят теб. Сещам се веднага за Малкия Принц и Лисицата : “…Какво значи да опитомиш? -Това е нещо отдавна забравено. Значи да се обвържеш …”
  • Понякога за приятелите си знаем много по-малко отколкото за авторите на любимите ни книги, музика, картини. Замислящ стих.
Предложения
: ??:??