19 мар. 2020 г., 09:59

...приятели...Вселена...Болка няма! 

  Поэзия
704 7 8
Лъжичка лунен прах блести в кафето,
звездите захаросани мъфини.
Посядам с теб - виж ниско е небето,
да помълчим...И болката ще мине.
Говорихме - надълго и широко,
зад думи несъзнателно се крихме...
Крилете се разтварят, но след скока,
към слънцето, което преоткрихме.
Прости ми, че ръцете ми са хладни.
Вечерница съм и за теб сияя.
Ако простене вятър безотрадно,
Луната ще превърна в запетая. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Все права защищены

Седни да поговорим, не, не бързай...
Експресен залез днес ни е животът,
... а може би е изгрев непотърсен
и някъде усмихва ни се кротко.
Боли ме, друго питай... страшна врява... ...
  894 
Предложения
: ??:??