Лъжичка лунен прах блести в кафето,
звездите захаросани мъфини.
Посядам с теб - виж ниско е небето,
да помълчим...И болката ще мине.
Говорихме - надълго и широко,
зад думи несъзнателно се крихме...
Крилете се разтварят, но след скока,
към слънцето, което преоткрихме.
Прости ми, че ръцете ми са хладни.
Вечерница съм и за теб сияя.
Ако простене вятър безотрадно,
Луната ще превърна в запетая. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация