Приятелство

10 февр. 2009 г., 12:13

Поэзия » Другая

722 0 3

Тъй бързо нахлува в душата ти мрака

като лепкава кал

и покварата, без да я чакаш,

без да искаш – провал след провал.

Знам – боли те за твоето детство.

Знам – потъпкани твойте мечти.

И при мен е така, но до теб съм!

Не плачи, приятелко, не плачи!

Когато те притиснат до стената

и нож до кокала опре,

помни, не си сама в борбата,

напук стани, върви напред!

Когато нощем всичко тъне в тишина,

а ти не спиш, измъчена от мисли,

спомни си, че не си сама,

за мен, за детството спомни си.

Да, то отмина безвъзвратно,

но аз оставам във живота ти

и колкото и да е непонятно,

без грим, без маска, без лъжи.

За мен си истинско богатство,

оазис сред пустинята-живот,

щастлива съм от нашето приятелство

и искам то да продължи до гроб!

Punki (Ани)

2009-11-12T02:59:57+02:00

Не мисля, че аз съм човек, който може да го коментира! Наитина ме докосна
ARTY (Сашка Нешева)

2009-02-10T15:19:26+02:00

Приятелството е богатство! - истинското, разбира се... Хубаво е!
stef_bobi (Яна)

2009-02-10T14:59:51+02:00

поздрав!