Приятелство

10.02.2009 г., 12:13 ч.

Поезия » Друга

804 0 3

Тъй бързо нахлува в душата ти мрака
като лепкава кал
и покварата, без да я чакаш,
без да искаш – провал след провал.
Знам – боли те за твоето детство.
Знам – потъпкани твойте мечти.
И при мен е така, но до теб съм!
Не плачи, приятелко, не плачи!
Когато те притиснат до стената
и нож до кокала опре,
помни, не си сама в борбата,
напук стани, върви напред! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Неприказка
(Не)написано

Изписах и последните си листи. Мастилото отдавна май изсъхна. Остана само този лист... И мислех със ...
Любов за подслон

Полудялото чувство на мрака с изтънелия сърп на нощта е любов, дето вечно ни чака и не гасне дори в ...
Любовта има много лица

Избухваха любови отведнъж и гаснеха пожари пред очите ми, завръщаха се много не веднъж и с нова обич...

Още произведения »