- Eх, как се случи, никой не се мярка
- в тази неделя непосилно – жарка!
Мърмореше си дребничката мравка,
поседнала под сянката на травка.
Тя трябваше да прекоси реката,
оттам живее в къща под земята,
щурецът, който обущар голям е.
Обувките й здраво място нямат.
Огледа се, дали някой ще мине,
та тя реката с него да премине.
И ето, че едно кресливо пате
запъти се и топвайки краката
дочу гласа на мравчицата бедна.
- Ще може ли на твоя гръб да седна!?
- Откарай ме оттатък на реката,
- за мене ти си "Рибката от злато".
- Я качвай се – не се замисли Патьо,
- за миг ще те прекарам през водата.
И бързо тя се покачи отгоре.
- Благодаря за делото – добро е,
- и знай, приятел нов сега намираш,
- за трудности, които да стопираш!
© Данаил Таков Все права защищены
Произведение участвует в конкурсе:
"За да повярваш в доброто, трябва да започнеш да го правиш!" »