28 mar 2020, 7:10  

Приятелство 

  Poesía
955 2 10

- Eх, как се случи, никой не се мярка

- в тази неделя непосилно – жарка!

Мърмореше си дребничката мравка,

поседнала под сянката на травка.

Тя трябваше да прекоси реката,

оттам живее в къща под земята,

щурецът, който обущар голям е.

Обувките й здраво място нямат.

Огледа се, дали някой ще мине,

та тя реката с него да премине.

И ето, че едно кресливо пате

запъти се и топвайки краката

дочу гласа на мравчицата бедна.

- Ще може ли на твоя гръб да седна!?

- Откарай ме оттатък на реката,

- за мене ти си "Рибката от злато".

- Я качвай се – не се замисли Патьо,

- за миг ще те прекарам през водата.

И бързо тя се покачи отгоре.

- Благодаря за делото – добро е,

- и знай, приятел нов сега намираш,

- за трудности, които да стопираш!

© Данаил Таков Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??