27 авг. 2022 г., 14:48  

Приют за самотата 

  Поэзия » Строгие формы
300 3 6

ПРИЮТ ЗА САМОТАТА

 

Стените станаха дебели.

Душата ми до дъно празна.

След много слънчеви недели

накрая слънцето угасна.

 

А птиците са отлетели.

Гнездото спомени разказва

как спяха кротко снежнобели

щръклета в топлата му пазва.

 

Когато пролет се разпука

и слезе Господ на земята,

той дълго шета из полята

 

пося надежда и позлата

и бяхме всички като братя.

Но никой не остана тука.

© Валентина Йотова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??