27 ago 2022, 14:48  

Приют за самотата 

  Poesía » Formas graves
276 3 6

ПРИЮТ ЗА САМОТАТА

 

Стените станаха дебели.

Душата ми до дъно празна.

След много слънчеви недели

накрая слънцето угасна.

 

А птиците са отлетели.

Гнездото спомени разказва

как спяха кротко снежнобели

щръклета в топлата му пазва.

 

Когато пролет се разпука

и слезе Господ на земята,

той дълго шета из полята

 

пося надежда и позлата

и бяхме всички като братя.

Но никой не остана тука.

© Валентина Йотова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??