Бяхме пълни си ,,цървули",

на село расли със марули,

домати, краставици, сол,

сланина, мляко, алкохол.

Ядяхме още леща, боб,

бахур, нахут и черен дроб.

С масло намазан бе ни хляба

и с лютениците на баба.

Сега живеем във града...

С какво потулваме глада?-

със пица, чипс и фалафел,

с картофа пържен без предел.

И, нали сме тарикати-

с най модерните салати.

Пием разни питиета,

догоре фрашкани със ,,Е"-та.

Всичките сме все дебели,

болниците сме превзели,

понеже имаше в града

рекламата,,Не на глада!".

В плюскането сме прославени.

Е, как тогаз да сме оправени?

Към корените се върнете,

бе хора, и се опомнете!