Поглеждаш по-отблизо; виждаш ли

най-грозното, до вчера замаскирано?

Затваряш си очите и боли

от всичките усмивки разгримирани.

Тежи ти във гърдите; чуваш ли

страха от думи, тайно премълчани?

На "въпреки" говорят и кънти

шумът на мисли, вътре в теб скатани.

На тъмно си и истината спи.

Не я събуждаш - може да заплаче.

Виновна съвест в мрака пак блести

и сочи с пръст въжето на палача.

Затваряш си сърцето, но уви -

отричането само се присмива.

Признай греха, навярно ще горчи,

но после ще си малко по-красива...