Поглеждаш по-отблизо; виждаш ли
най-грозното, до вчера замаскирано?
Затваряш си очите и боли
от всичките усмивки разгримирани.
Тежи ти във гърдите; чуваш ли
страха от думи, тайно премълчани?
На "въпреки" говорят и кънти
шумът на мисли, вътре в теб скатани.
На тъмно си и истината спи.
Не я събуждаш - може да заплаче.
Виновна съвест в мрака пак блести
и сочи с пръст въжето на палача.
Затваряш си сърцето, но уви -
отричането само се присмива.
Признай греха, навярно ще горчи,
но после ще си малко по-красива...
© Елица Всички права запазени