18 янв. 2009 г., 18:02

Признание 

  Поэзия » Любовная
1348 0 14

Протегнах две ръце към... празнотата.

(а вярвах, че ти твойте ще простреш)

Изплъзна се неволно от устата

един добре полуприкрит копнеж.

 

Очите заблестяха пълнолунно.

(нощта на гости канеше деня)

А разумът изстреля неразумно

един куршум в сърцето ти. В целта.

 

Дали стена изпречи се пред него?

(или в сърцето... нямаше сърце)

Причината остана неизвестна.

Куршумът - цял. А аз - на колене.

 

Но аз и днес ръцете си протягам.

(от огъня съм станала гореща)

И никой, знам, не би ме убедил,

че моята любов към теб е грешна.

© Васка Мадарова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??