18 ene 2009, 18:02

Признание 

  Poesía » De amor
1389 0 14
Протегнах две ръце към... празнотата.
(а вярвах, че ти твойте ще простреш)
Изплъзна се неволно от устата
един добре полуприкрит копнеж.
Очите заблестяха пълнолунно.
(нощта на гости канеше деня)
А разумът изстреля неразумно
един куршум в сърцето ти. В целта.
Дали стена изпречи се пред него?
(или в сърцето... нямаше сърце)
Причината остана неизвестна.
Куршумът - цял. А аз - на колене. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Васка Мадарова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??