Когато сенките на времето тежат
и дните се превръщат в спомени сълзливи,
когато трудничко краката ни вървят,
тогава идват думи, прости и горчиви.
Децата ни, във свойта младост устремени,
не всичко виждат и не разбират днес,
че с грижи тихи, с жестове непреброени,
явява се най-вече любовта....без шум и стрес...
Признателността, със стъпка тиха, бавна,
ще дойде, ала навярно, вече ще е късно.
Ще стигне, но ще бъде не така отдавна,
защото старостта от болки ще се пръсне. ...