Когато сенките на времето тежат
и дните се превръщат в спомени сълзливи,
когато трудничко краката ни вървят,
тогава идват думи, прости и горчиви.

Децата ни, във свойта младост устремени,
не всичко виждат и не разбират днес,
че с грижи тихи, с жестове непреброени,
явява се най-вече любовта....без шум и стрес...

Признателността, със стъпка тиха, бавна,
ще дойде, ала навярно, вече ще е късно.
Ще стигне, но ще бъде не така отдавна,
защото старостта от болки ще се пръсне.

Но знай, че любовта не губи своя зов.
Оставя вечно своята следа незрима.
В сърцата на децата ще расте любов,
а признателността...,
надявам се, ще бъде жива!

16.12.2024
Мюнхен