На утрото във сините простори
литнаха мечтите на дете.
Поглежда то и им говори.
Трепти отдолу синьото море!
Изникна струя с водни отговори.
В очите му отрази се едно сърце.
Подскочи то, когато небето проговори.
И мигът видя щастливото му личице!
Изгубени във времето животи
тръгнаха да разказват истини.
И за всички святи древни извори,
където няма вече пристани. ...