28.07.2019 г., 19:37 ч.

Призрачна яхта 

  Поезия » Пейзажна
1030 0 0
На утрото във сините простори
литнаха мечтите на дете.
Поглежда то и им говори.
Трепти отдолу синьото море!
Изникна струя с водни отговори.
В очите му отрази се едно сърце.
Подскочи то, когато небето проговори.
И мигът видя щастливото му личице!
Изгубени във времето животи
тръгнаха да разказват истини.
И за всички святи древни извори,
където няма вече пристани. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светлана Тодорова Всички права запазени

Произведението е включено в:
  1652 
Предложения
: ??:??