Отчаяна станах от леглото зарана -
душата ревеше, от глад изтерзана,
приготвих отвара надежда за мене,
на глътки изпих я - престана да стене.
Повдигнах клепачи и погледа светна,
очите щом плиснах с роса многоцветна.
Косите разресах и вплетох усмивки,
добавих и вяра в дебелите плитки.
И гола излязох, посегнах в небето
дъгата откраднах, облякох сърцето
и в тучна ливада нагазих с охота,
боса и дивна по земята ще ходя. ...