Отчаяна станах от леглото зарана -
душата ревеше, от глад изтерзана,
приготвих отвара надежда за мене,
на глътки изпих я - престана да стене.
Повдигнах клепачи и погледа светна,
очите щом плиснах с роса многоцветна.
Косите разресах и вплетох усмивки,
добавих и вяра в дебелите плитки.
И гола излязох, посегнах в небето
дъгата откраднах, облякох сърцето
и в тучна ливада нагазих с охота,
боса и дивна по земята ще ходя.
С птиците днес да пеем на воля -
за свят и природа, за теб и безброя,
до късно, когато нощта ще се смръщи
и пак ще ме прати с неохота във къщи.
А утре отново ще стана зарана,
с любов ще закуся, ще направя и вана -
в студена вода на река непокорна
и пак ще политна пречистена, волна...
12.03.2006г.
© Поли Всички права запазени
Красив ден ти желая