Въздишката ти в тишината се отприщи -
не съм за тебе, не и този път!
Ти нямаш нищо да ми връщаш,
освен останките от женския ми кът!
И стъпките отекнаха безмилостно…
За тях - дъждовни капки по паветата,
за мен - съдбовен край на исканото минало,
горчиво възкресение и точка за клишетата…
А аз безмълвно се прокраднах между сенките,
жена без самоличност и цена,
поредната обсъдена нещастница в седенките:
порочна и лишена от спасителна ръка. ...