Monny (Симона Гълъбова)
223 764
13.07.2010 г., 20:21 ч.

Професия Жена 

  Поезия » Любовна
813 0 7

 

 

Въздишката ти в тишината се отприщи -

не съм за тебе, не и този път!

Ти нямаш нищо да ми връщаш,

освен останките от женския ми кът!

 

И стъпките отекнаха безмилостно…

За тях - дъждовни капки по паветата,

за мен - съдбовен край на исканото минало,

горчиво възкресение и точка за клишетата…

 

А аз безмълвно се прокраднах между сенките,

жена без самоличност и цена,

поредната обсъдена нещастница в седенките:

порочна и лишена от спасителна ръка.

 

Когато утрото настъпи, пак ще съм напълно нова,

обсипана със блясъка на утринта и без сълзи,

усмихната, решена да разбия снощните окови

и да измъкна своето сърце, за да не го боли!


© Симона Гълъбова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви!
  • Много,много хубаво!Поздрав,Мони!
  • !!!
  • !!!Вълнуваща творба, представя по достоен начин, жени родени да бъдат - нещастници!!! "Професия жена", безлично излъчване, потъпкана личност!!!
    "Когато утрото настъпи, пак ще съм напълно нова,
    обсипана със блясъка на утринта и без сълзи,
    усмихната, решена да разбия снощните окови
    и да измъкна своето сърце, за да не го боли!"

  • Поздрав, Мони!
  • Вълнуваща творба. Поздрав, Мони!
  • На това възхитително стихотворение ми се струва, че заглавието не му отива.
    Поздрави! Емоционално е.
Предложения
: ??:??