11 окт. 2005 г., 18:32

Проглеждане 

  Поэзия
1036 0 0
Колко пъти вечер
ти отлиташе,
и мислех,че си птица,
в мечти летях,погазил упреци...
А сутрин пак се връщаше,
изтлели пръски радост
да подхвърлиш.
Ала веднъж
във мрака плисна дъжд.
Ти допълзя обратно
с крила-измити
                от прашеца.
Изтръпнах-
          та ти била си
                нощна пеперуда...

© Светлозар Николов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??