Проглеждане

11 oct 2005, 18:32

Poesía

990 0 0

Колко пъти вечер
ти отлиташе,
и мислех,че си птица,
в мечти летях,погазил упреци...
А сутрин пак се връщаше,
изтлели пръски радост
да подхвърлиш.
Ала веднъж
във мрака плисна дъжд.
Ти допълзя обратно
с крила-измити
                от прашеца.
Изтръпнах-
          та ти била си
                нощна пеперуда...

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Проглеждане

Свързани произведения

Comentarios

Propuestas