Проглеждане

5 июл. 2020 г., 17:09

Поэзия » Строгие формы

850 0 2

Виновен бе. Признаваш. Тръгна тя

обидена от хладното ти его.

Замина тъжна много надалеко

и тъмен облак мигом долетя.

И слънцето се скри. Без светлина

изсъхнаха дървета и цветя.

Душата ти, самотната, видя

какво е мрак и болката позна.

Затворник на съдбата, колко сам

в живот без нея да си осъзна.

И в сивата, безлика тишина

за прошка молеше изпитващ срам.

И тя прости, и тя се върна. Светна.

Ти вече нов от любовта прогледна.