Виновен бе. Признаваш. Тръгна тя
обидена от хладното ти его.
Замина тъжна много надалеко
и тъмен облак мигом долетя.
И слънцето се скри. Без светлина
изсъхнаха дървета и цветя.
Душата ти, самотната, видя
какво е мрак и болката позна.
Затворник на съдбата, колко сам
в живот без нея да си осъзна.
И в сивата, безлика тишина
за прошка молеше изпитващ срам. ...