Проклинам те,

за амнезия да се молиш,

да ме забравиш- ти да можеш,

за лудост тиха да мечтаеш,

че съществувам - да не знаеш.

Проклинам те,

вечна красота да поискаш,

погледнеш ли се, мен да виждаш,

нощем за кошмар да бленуваш,

гласа ми звучен - да не чуваш.

Проклинам те,

омразата - ти все да търсиш,

любовта ми към  теб да скършиш;

как криеш се и те намирам -

тази мисъл да те преследва -

аз те... проклинам!

                   Златко Станоев