Проклинам те,
за амнезия да се молиш,
да ме забравиш- ти да можеш,
за лудост тиха да мечтаеш,
че съществувам - да не знаеш.
Проклинам те,
вечна красота да поискаш,
погледнеш ли се, мен да виждаш,
нощем за кошмар да бленуваш,
гласа ми звучен - да не чуваш.
Проклинам те,
омразата - ти все да търсиш,
любовта ми към теб да скършиш;
как криеш се и те намирам -
тази мисъл да те преследва -
аз те... проклинам!
Златко Станоев
© Златко Станоев Todos los derechos reservados