10 апр. 2009 г., 07:47

Пролет и живот 

  Поэзия » Другая
680 0 9

Немито небе светлината цеди.

Земята несвикнало диша.

Сякаш съм в градската болница

и

утре ще ме изпишат.

 

Ще тръгна полека, с малък вързоп

към автобусната спирка.

А животът от ниско крайпътно дърво

като кос ненадейно подсвирква.

© Райчо Русев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??