10.04.2009 г., 7:47 ч.

Пролет и живот 

  Поезия » Друга
679 0 9

Немито небе светлината цеди.

Земята несвикнало диша.

Сякаш съм в градската болница

и

утре ще ме изпишат.

 

Ще тръгна полека, с малък вързоп

към автобусната спирка.

А животът от ниско крайпътно дърво

като кос ненадейно подсвирква.

© Райчо Русев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??