Пролетен дует
Във пролетната вечер
наслагваше се мрак,
заглъхваше далечен
от тъжна птица грак...
В това магично Време
преди да долетят –
са птиците „сдвоени“
и заедно гнездят...
В законите природни
Светът да продължи́ –
той трябва все да помни,
че всичко се върти́...
А „жизнената спойка“
е винаги по две
и тя в любовна двойка –
пресича векове́...
Неясна и възпята
от не един поет –
в Живота на Земята
е: „пролетен дует“!...
... Един младеж с китара
сам „дрънка“ си в захлас –
едно момиче „вкара“
в дует и своя глас...
И спираха се хората –
да слушат в у́нес там...
Забравяйки умората:
в Живота „изтърван“.
– Напираше вълшебна
да дойде пролетта...
– Загадъчно наметна
воал от здрач нощта...
Излезе южен вятър...
– Животът с луд копнеж
подготвяше Земята
за пролетен цъфтеж.
... А тъй като в нощи́те
се случват чудеса,
се вплетоха звездите
във нейната коса...
И мълнйно желание
прониза ги със вик,
със звездното послание
през следващия миг...
Но не по Необята
въздиша – може би –
той галейки косата ѝ
и малките гърди...
Загледан във разкоша,
останал и без дъх –
косата с пръсти роши
и милва всеки връх...
А тя като кошута
с уплашени очи,
го гледа и в минутата
трепери от мечти...
... там хората ги спира
безгрижния им смях
и трудно, но разбират –
Посланието с тях...
Възбуждаща природа –
триумф на Любовта!...
... Звезда проряза свода
чаровен на нощта...
Едно безумно Време –
как можеш да го спреш!...
Китарата си взема
пак нашия младеж...
Те, двамата, с момичето,
в дует запяват пак,
но вече с по – различен
и по – забързан такт...
... И в тази „луда“ вечер
пред Пролетта обет
те дават: да е вечен
любовния дует!...
09.04.2020.
© Коста Качев Все права защищены