Пролетният вятър нежно ме гали,
природата чудна възражда се навън
и за красота са две очи мечтали -
за теб, що дари ми тъй жадуван сън.
В море от проблеми пристан си ти,
сред демоните зли си ангел сам,
но сред мрака светлина блести
и в душа съзида ти за двама храм.
© Георги Все права защищены