Пролетна целувка

10 мая 2020 г., 16:59

Поэзия » Любовная

459 3 4

Не се прощавай, тихо ще шуми

вечерникът във листите на мрака,

последните уморени лъчи

ще се приплъзват топло във шубрака.

А аз ще бъда в сянка на бреза -

по-бяла, по-изнежена след дълга зима,

очите ми, разтопили снега

все още са за другите енигма.

Запазили на лешника цвета

и детската усмивка вироглава -

не се сбогувай, тази топлота

ще може пак и луд да подлудява.

В ръцете на вечерната тъга

ще свети онзи лъч пропаднал долу

и отразен в очите на жена

ще обещава всичко и отново...

Защото дълга беше зимата за нас

и плака за последно сам капчукът.

Оставам тук, покрита с розов цвят

за първата си пролетна целувка.